Какъв е ефектът върху човек от чувството на непринадлежност към съществото, с което се идентифицира и самоопределя в първите етапи от живота си – майката? Пораства ли човек, който се е чувствал изоставен и самотен в детството си, или застива в момента на травмата? В какво се превръща реалността, ако човек продължи да живее с чудовищата от ъглите на детската стая? Какво следва след като съживим труповете в гардероба? Възможна ли е прошката?
Върху тази вихрушка, ту овладяна, ту отприщваща разрушителната си мощ, се изгражда и развива тази история за любовта като изначална човешка потребност.
„Майка и дъщеря- каква ужасна комбинация от чувства, от обърканост и унищожителни сили.“
